25.05.2018 г., 23:06  

Азбучен акростих

2.7K 0 1

Аз съм Твоето отражение,

Болката, с която се родих,

Вярата в по-доброто време,

Глътка въздух сред хиляди съдби.

Дърво с корен или без корен,

Ехо в забързалия век,

Живот сред Космоса огромен,

Знание и душата на поет.

Искам малко или много,

Йерархия, слава и пари,

Клонче бяло с цвят отронен,

Любов през всичките ми дни.

Майчина милувка след тъгата,

Нежност от грейнали очи,

Обич по-голяма от земята,

Приятел и вино да горчи.

Радост в дом сред близки хора,

Смях по-силен от сълзите,

Тишина след някаква умора,

Успех и поздрав с песен от дедите.

Факел с огън по пътя да ме води,

Хляб и сол на трапезата да има,

Целувам този хляб от Бога даден,

Честит е всеки, който с труд постига.

Шегите да са като детската невинност,

Щастието на хората да се усмихва.

Ъгълът никого да не притиска.

Юноша с девойка ръцете си да сплитат,

Ясен поглед към бъдното да взират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...