А ти ме гледаше със погледа за гости -
Блестящ, очакващ, обещаващ.
Внушаваше доверие и нещо още,
Говореше задъхано тогава.
Докосваше ме тъй копнежно-топло...
Естествено е, че ме впечатли.
Желание за сливане (не похот)
Звънливо каза ми - Бъди!
И бях. Бях твоя. Тялом, духом.
Йерусалим, Содом, Гомор и Рим...
Кралица,святост, и разруха,
Легенда, клада, огън, дим...
Мълчахме после. Час или минута -
Не помня. Знам, че беше вечност...
Отнякъде часовник стар "изкука",
Повика ни. А бяхме тъй далече...
Разбързахме се,
Стреснати от себе си.
Ти ме изпрати близо до дома.
Условности, любезност, недоверие.
Фактически - остави ме сама.
Хлад пак се спусна. Зъзнех уморено.
Целувките ти... Ти със теб ги взе.
Чаровнико, ти спомняш ли си? - Мене...
Шептеше името ми... Даде ми сърце.
Ще ме поканиш ли със погледа за гости?
Ъгълче мое пазиш ли ми ти?
ь)...
Юни е. Пият приказните нощи
вино от касис... И валят звезди.