Sep 11, 2004, 6:34 AM

Азбучно

  Poetry
2.5K 0 1

А ти ме гледаше със погледа за гости -
Блестящ, очакващ, обещаващ.
Внушаваше доверие и нещо още,
Говореше задъхано тогава.
Докосваше ме тъй копнежно-топло...
Естествено е, че ме впечатли.
Желание за сливане (не похот)
Звънливо каза ми - Бъди!
И бях. Бях твоя. Тялом, духом.
Йерусалим, Содом, Гомор и Рим...
Кралица,святост, и разруха,
Легенда, клада, огън, дим...
Мълчахме после. Час или минута -
Не помня. Знам, че беше вечност...
Отнякъде часовник стар "изкука",
Повика ни. А бяхме тъй далече...
Разбързахме се,
Стреснати от себе си.
Ти ме изпрати близо до дома.
Условности, любезност, недоверие.
Фактически - остави ме сама.
Хлад пак се спусна. Зъзнех уморено.
Целувките ти... Ти със теб ги взе.
Чаровнико, ти спомняш ли си? - Мене...
Шептеше името ми... Даде ми сърце.
Ще ме поканиш ли със погледа за гости?
Ъгълче мое пазиш ли ми ти?
ь)...
Юни е. Пият приказните нощи
вино от касис... И валят звезди.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиховете не се "получават", раждат се. И "композициЯта" им не е като на разказ...)

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...