Б Е З Р А Б О Т Е Н
Б Е З Р А Б О Т Е Н
Съкратен,
без пари,
безимотен.
С лекота победен.
Отвратен от живота.
Отритнат!
Ненужен,
самотен.
Без съпротива.
Що за дар незаслужен?!
Що за номер ми свиват?!
Безработен!
Знам –
такова
е времето.
Само аз ли съм там,
в центъра на промените.
Обнова!
Стотици
очакват
с тревога
своя жребий.
Стотици –
атеисти
и вярващи в Бога,
проплакват,
победени,
отиващи на боклука.
Отчаяни и обезверени.
Без надежда за слука.
Загиващи!
Обречени на мизерия.
Босяци.
От чужбина облечени.
Потенциални просяци...
Отчуждение!
Всички
бавно
потъваме,
смирени по привичка.
В бурята се огъваме
безславно,
очаквайки чудо.
И като щрауса,
заровили глави в пясъка,
чакаме
Аллах,
Господ
и Буда,
да обуздаят хаоса.
Чакаме някой месия,
но боговете крещят:
“Да ги нямаме тия!!!”
И няма
надежда
за оправия.
Нагоре поглеждам
и – мрак!
А долу,
на тази нещастна земя,
около мен,
обезверен,
победен,
без достойнство
загива човека.
И няма надежда,
Няма месия.
Боговете крещят:
“Да ги нямаме тия!!!
Правилата
определяте вие!”
Така ли?!...
А защо,
без да искам,
неволно,
полека,
от човек,
се превръщам
в отрепка?!
И не съм само аз.
Децата бащите си
гледат в очите
с обвинение,
а те – по кръчмите,
гасят във вино
болката.
Падение!
Няма правила!
Всеки се спасява
както може –
и вярващи,
и безбожници
потъваме здраво,
стъпили на раменете
на ближния,
който е зомби –
без душа,
без емоции,
без желание за
справяне,
без грижи...
и едва ли разбира
законите
на всемира.
ОЦЕЛЯВАНЕ!
Безработен –
значи – ненужен,
значим
колкото плужек.
Виновен,
че жив съм.
Неудачник,
очакващ от чуждите
милост
и хуманизъм.
Безработен –
значи – мизерия.
Но... има изход!
Без истерия.
С последните жалки пари,
евтино
и на сметка,
без притеснение,
от близката дрогерия,
ще си купя въже...
с последната
моя заплата
и вкъщи,
на някоя здрава греда,
ще увисна блажен,
определил правилата.
Спасение!...
© Румен Ченков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
ЖЕСТОКО!!!
-
Браво, много ми харесва раздвижения стил на стихотворението, който прекрасно се вписва към настроението, което трябва да създава. Перфектно е!
-
Браво, Румене! 6!
-
Наистина по въздействие е силно като "Септември" или като някои неща на Маяковски!
-
Макар, че стихът е в някакъв по-разчупен стил, отново си се справил майсторски. Поздравления!
-
Отново благодаря на всички за думите ви.
Галина, наистина това "спасение" не е спасение - човек трябва да се бори. Но много хора постъпиха така през този преход. И особено при "управлението" на Жан Виденов. -
Реално,актуално и стряскащо стихотворение!Поздравления и от мен,г-н Ченков!
-
За съжаление самата истина -болка ,празен поглед ,безразличие!Стих пропит с огочение и мъка!Това "Спасение" спасение ли е???
-
Браво, Кумчо! Силно, искрено и много експресивно. 6!
-
Защо пък всеки, който види начупен стих сравнява само с поемата "Септември"? Няма нищо общо. Всеки е неповторим за себе си. Това си е Руменовски стил. Логично, последователно излято, без разпокъсана и бясна символика за разлика от Гео Милевата. И с доста краен финал! Който няма да обсъждам, какъв ефект идва да засили и подчертае в цялостния облик на творбата, за да ви оставя отворена вратичка за разсъждения!)))
-
Великолепно!!!
-
Много силен стих!Много!
-
Задъхващ стих!
Останах без думи!
Нямам какво да кажа освен БРАВО! -
Благодаря ви момичета и момчета!
-
Като поемата "Септември" е - задъхващ и пропит с болка, огорчение, безсилие стих. Различно от теб, но не по-малко добро.
-
!!!
Истинно, силно, въздействащо!!!
Поздрави! -
С У П Е Р!!! Болка, мъка, сила и тъга! Румене... за 6-ст си братко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
