Б Е З Р А Б О Т Е Н
Б Е З Р А Б О Т Е Н
Съкратен,
без пари,
безимотен.
С лекота победен.
Отвратен от живота.
Отритнат!
Ненужен,
самотен.
Без съпротива.
Що за дар незаслужен?!
Що за номер ми свиват?!
Безработен!
Знам –
такова
е времето.
Само аз ли съм там,
в центъра на промените.
Обнова!
Стотици
очакват
с тревога
своя жребий.
Стотици –
атеисти
и вярващи в Бога,
проплакват,
победени,
отиващи на боклука.
Отчаяни и обезверени.
Без надежда за слука.
Загиващи!
Обречени на мизерия.
Босяци.
От чужбина облечени.
Потенциални просяци...
Отчуждение!
Всички
бавно
потъваме,
смирени по привичка.
В бурята се огъваме
безславно,
очаквайки чудо.
И като щрауса,
заровили глави в пясъка,
чакаме
Аллах,
Господ
и Буда,
да обуздаят хаоса.
Чакаме някой месия,
но боговете крещят:
“Да ги нямаме тия!!!”
И няма
надежда
за оправия.
Нагоре поглеждам
и – мрак!
А долу,
на тази нещастна земя,
около мен,
обезверен,
победен,
без достойнство
загива човека.
И няма надежда,
Няма месия.
Боговете крещят:
“Да ги нямаме тия!!!
Правилата
определяте вие!”
Така ли?!...
А защо,
без да искам,
неволно,
полека,
от човек,
се превръщам
в отрепка?!
И не съм само аз.
Децата бащите си
гледат в очите
с обвинение,
а те – по кръчмите,
гасят във вино
болката.
Падение!
Няма правила!
Всеки се спасява
както може –
и вярващи,
и безбожници
потъваме здраво,
стъпили на раменете
на ближния,
който е зомби –
без душа,
без емоции,
без желание за
справяне,
без грижи...
и едва ли разбира
законите
на всемира.
ОЦЕЛЯВАНЕ!
Безработен –
значи – ненужен,
значим
колкото плужек.
Виновен,
че жив съм.
Неудачник,
очакващ от чуждите
милост
и хуманизъм.
Безработен –
значи – мизерия.
Но... има изход!
Без истерия.
С последните жалки пари,
евтино
и на сметка,
без притеснение,
от близката дрогерия,
ще си купя въже...
с последната
моя заплата
и вкъщи,
на някоя здрава греда,
ще увисна блажен,
определил правилата.
Спасение!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
