7 февр. 2007 г., 08:05

Б Ъ Р К А Н И Ц И

823 0 8

Все във нещо забърква ни

 този грапав живот

и превръща ни в смърфове -

беден малък народ.

Зад панелите замъци,

зад решетки-врати,

крием дребните навици

 да живеем в мечти.

Грозна музика слушаме,

давим се с алкохол,

зад шпионките сгушени

 дебнем - кой е сит, кой е гол...

Асансьорите в номеси*,

в коридорите смрад,

си разнасяме болести

 из панелния свят.

За съседите мъркаме,

някой все ни е крив,

все интриги забъркваме,

 в кръчмите слагаме взрив.

От перашки скандали

забравяме да се смеем...

Но дали сме разбрали

 в какви бърканици живеем?

 

----------------------------- 

*номеси-тоалетни 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За жалост си прав, но...живота си е наш и само от нас зависи как ще си го изживеем!
    Браво!
  • Да не повтарям другите. Присъудинявам се към коментарите!!! Поздрави!!!
  • Една реалка житейска картина!
    Поздравления за стиха!
  • Реална и истинска картина!
    Много ми хареса!
    крием дребните навици
    да живеем в мечти.
    Поздрави!
  • "Два пъти не се живее, а много са онези,
    които и веднъж не умеят да живеят" - Ф. Рюкерт
    Наистина тази картина описва една действителност и увлечени в нея, хората пропускат същността на живота...
    Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...