7.02.2007 г., 8:05

Б Ъ Р К А Н И Ц И

822 0 8

Все във нещо забърква ни

 този грапав живот

и превръща ни в смърфове -

беден малък народ.

Зад панелите замъци,

зад решетки-врати,

крием дребните навици

 да живеем в мечти.

Грозна музика слушаме,

давим се с алкохол,

зад шпионките сгушени

 дебнем - кой е сит, кой е гол...

Асансьорите в номеси*,

в коридорите смрад,

си разнасяме болести

 из панелния свят.

За съседите мъркаме,

някой все ни е крив,

все интриги забъркваме,

 в кръчмите слагаме взрив.

От перашки скандали

забравяме да се смеем...

Но дали сме разбрали

 в какви бърканици живеем?

 

----------------------------- 

*номеси-тоалетни 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За жалост си прав, но...живота си е наш и само от нас зависи как ще си го изживеем!
    Браво!
  • Да не повтарям другите. Присъудинявам се към коментарите!!! Поздрави!!!
  • Една реалка житейска картина!
    Поздравления за стиха!
  • Реална и истинска картина!
    Много ми хареса!
    крием дребните навици
    да живеем в мечти.
    Поздрави!
  • "Два пъти не се живее, а много са онези,
    които и веднъж не умеят да живеят" - Ф. Рюкерт
    Наистина тази картина описва една действителност и увлечени в нея, хората пропускат същността на живота...
    Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...