* * *
AНОМАЛИИ
Мрачен и с наведена глава,
с бавни стъпки крача в парка,
покрай росната трева...
Пътем долових мирис на парфюм,
ала не спрях,
а продължих без шум...
Не вдигнах взор!
Потънал в тишина,
усетих, че това не бе жена...
Няма ги вече благоверните съпруги!
Жените на България сега са други.
Размахват пешове
като същински
мъжки асове,
и разнасят аромат на... фасове...
Мъжете пък,
привикнали със аромата
на разгонените хубавици,
започнаха да се целуват
с... пепелници...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
