petertpetrov (Петър Петров) petertpetrov (Петър Петров)
126
Apr 20, 2011, 11:10 PM

* * *

  Poetry
730 0 4

                          AНОМАЛИИ

 

        Мрачен и с наведена глава,

                с бавни стъпки крача в парка,

                                 покрай росната трева...

        Пътем долових мирис на парфюм,

                   ала не спрях,

                                а продължих без шум...

        Не вдигнах взор!

                  Потънал в тишина,

                         усетих, че това не бе жена...

        Няма ги вече благоверните съпруги!

        Жените на България сега са други.

        Размахват пешове

                           като същински

                                                  мъжки асове,

        и разнасят аромат на... фасове...

       Мъжете пък,

                привикнали със аромата

                           на разгонените хубавици,

       започнаха да се целуват

                                               с... пепелници...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • petertpetrov (Петър Петров)
    petertpetrov (Петър Петров)
    Мосю Шевалие,в миналото,ДА! Но сега жените са по-страстни пушачи от мъжете.Настъпва нов МАТРИАРХАТ ! А CRISTOBAL COLON има и положителни заслуги.Открил е EL NUEVO MUNDO, където е създадена нова цивилизация. От Америка са дошли доматите,картофите,какаото,кафето.А на дамите цигарата им върви с кафето.БЛАГОДАРЯ ЗА КОМЕНТАРИТЕ.
  • Wali (Виолета Томова)
    Wali (Виолета Томова)

    Хубаво стихотворение, но безспорно е, че всяко едно поколение го
    пише за следващото поколение. Лесно може да се докаже.Но хуба-
    вата поезия остава. Поздлави.Wali/Виолета Томова/
  • LeChevalier (Тошко)
    LeChevalier (Тошко)
    А жените май целуват пепелници откакто има тютюн... Ех, защо, защо, Колумбе!
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Абе малко мачовско ми звучи, но пък е хубав стих, спор няма.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0