* * *
AНОМАЛИИ
Мрачен и с наведена глава,
с бавни стъпки крача в парка,
покрай росната трева...
Пътем долових мирис на парфюм,
ала не спрях,
а продължих без шум...
Не вдигнах взор!
Потънал в тишина,
усетих, че това не бе жена...
Няма ги вече благоверните съпруги!
Жените на България сега са други.
Размахват пешове
като същински
мъжки асове,
и разнасят аромат на... фасове...
Мъжете пък,
привикнали със аромата
на разгонените хубавици,
започнаха да се целуват
с... пепелници...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
