10 янв. 2008 г., 01:03

!!!!!!

1.1K 0 3

Не ме оставяй

да пренощувам с яда си -

за една нощ

ще ме изгубиш!

Ще разкъса сънят ми

на късове ръбести

чувствата.

А помня,

някога ми предричаха -

много любови

ще преживея;

ще ме търсят те,

ще ме заричат, но...

любов не ще видят

във мене.

Ще остана

безмилостно ледена,

ще ме брули

безпътният вятър,

а дори само

мъж да погледна,

в пламъци

ще го подпалвам.

И от далече

ще гледам

как изгарят след мене

в пожарите

и превръщат се

в стенеща пепел, но...

аз ще тлея във тях -

незабравена.

Затова не оставяй

ядът ми да пренощува!

Много, много внимавай,

мълчи и кротувай -

да не би да си спомниш,

че не съм ти се вричала...

Да не би да си спомня,

че и теб не обичам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...