Jan 10, 2008, 1:03 AM

!!!!!! 

  Poetry
923 0 3

Не ме оставяй

да пренощувам с яда си -

за една нощ

ще ме изгубиш!

Ще разкъса сънят ми

на късове ръбести

чувствата.

А помня,

някога ми предричаха -

много любови

ще преживея;

ще ме търсят те,

ще ме заричат, но...

любов не ще видят

във мене.

Ще остана

безмилостно ледена,

ще ме брули

безпътният вятър,

а дори само

мъж да погледна,

в пламъци

ще го подпалвам.

И от далече

ще гледам

как изгарят след мене

в пожарите

и превръщат се

в стенеща пепел, но...

аз ще тлея във тях -

незабравена.

Затова не оставяй

ядът ми да пренощува!

Много, много внимавай,

мълчи и кротувай -

да не би да си спомниш,

че не съм ти се вричала...

Да не би да си спомня,

че и теб не обичам!

 

© Анита Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??