4 июн. 2016 г., 23:57

***

554 0 3

***
Р.Чакърова

 

Лъсна жълта монета пред старото стълбище. 
И гладът се присегна към нея с надежда. 
Очерта се във синьо копнежът за пътища, 
а росата откъсна му капчици нежност. 


Майски полъх безсмислено поразроши два облака,
запълзяха тържествено някакви бръмбари -
сякаш траурно шествие тръгна във розово 
и се скри зад последната къща на ъгъла... 


Всичко цветно се будеше и си пускаше корени 
под пръстта, за да храни ленивите червеи. 
И светът се унесе в една еуфория 
на безкрайно заплетени  възли от нерви. 


Само птиците нямаха време за губене 
и политаха с устрем за своето Някъде. 
В кой от всичките влакове днес да се влюби
закъснялото седем живота Очакване?... 

 

Лондон 2016'

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...