4.06.2016 г., 23:57

***

556 0 3

***
Р.Чакърова

 

Лъсна жълта монета пред старото стълбище. 
И гладът се присегна към нея с надежда. 
Очерта се във синьо копнежът за пътища, 
а росата откъсна му капчици нежност. 


Майски полъх безсмислено поразроши два облака,
запълзяха тържествено някакви бръмбари -
сякаш траурно шествие тръгна във розово 
и се скри зад последната къща на ъгъла... 


Всичко цветно се будеше и си пускаше корени 
под пръстта, за да храни ленивите червеи. 
И светът се унесе в една еуфория 
на безкрайно заплетени  възли от нерви. 


Само птиците нямаха време за губене 
и политаха с устрем за своето Някъде. 
В кой от всичките влакове днес да се влюби
закъснялото седем живота Очакване?... 

 

Лондон 2016'

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...