25 июн. 2008 г., 11:39

....

975 0 0
Всичко свърши вече
Няма те до мен
Не мога да повярвам
Че дойде и този ден
Но прости ми
За пътите когато
Съм те наранявала
И за пътите когато
любов не съм ти давала
И за всичко друго
Което съм сгрешила
За пътите когато
До тебе не съм била
Това е положението
Не се обичаме
Защо ли ни боли
Като го изричахме
Всичко свърши да
До тук - крайнали
Но дали наистина го мислиме
Дали
Отговора знам но е
Без значение
Защото тъй ни беше писано
Без съмнение
Три години
От живота си дадохме
Като че ли не издържахме
И се предадохме

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...