25.06.2008 г., 11:39

....

968 0 0
Всичко свърши вече
Няма те до мен
Не мога да повярвам
Че дойде и този ден
Но прости ми
За пътите когато
Съм те наранявала
И за пътите когато
любов не съм ти давала
И за всичко друго
Което съм сгрешила
За пътите когато
До тебе не съм била
Това е положението
Не се обичаме
Защо ли ни боли
Като го изричахме
Всичко свърши да
До тук - крайнали
Но дали наистина го мислиме
Дали
Отговора знам но е
Без значение
Защото тъй ни беше писано
Без съмнение
Три години
От живота си дадохме
Като че ли не издържахме
И се предадохме

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...