14 окт. 2011 г., 13:46

* * *

810 0 2

Затварям аз очи и картините нареждам,
те към тебе ме отнасят, в свят
колкото реален, толкова далечен от реалността.
Спомените са крепежът  -конците,
задържащи мислите за теб.
Приятните мигове запазват копнежа на сърцето.
Дните, прекарани заедно, в плет
от плътска страст и духовно обединение,
карат тялото ми да потрепва от вълнение.
Всички тези мисли в нереалния ми свят
запазват будна любовта към тебе,
всички те задържат я в очакване на следващото повторение.
                                                       
                                                              (Станислав Николов ' 2006г.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...