14 oct 2011, 13:46

* * *

809 0 2

Затварям аз очи и картините нареждам,
те към тебе ме отнасят, в свят
колкото реален, толкова далечен от реалността.
Спомените са крепежът  -конците,
задържащи мислите за теб.
Приятните мигове запазват копнежа на сърцето.
Дните, прекарани заедно, в плет
от плътска страст и духовно обединение,
карат тялото ми да потрепва от вълнение.
Всички тези мисли в нереалния ми свят
запазват будна любовта към тебе,
всички те задържат я в очакване на следващото повторение.
                                                       
                                                              (Станислав Николов ' 2006г.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...