14.10.2011 г., 13:46

* * *

802 0 2

Затварям аз очи и картините нареждам,
те към тебе ме отнасят, в свят
колкото реален, толкова далечен от реалността.
Спомените са крепежът  -конците,
задържащи мислите за теб.
Приятните мигове запазват копнежа на сърцето.
Дните, прекарани заедно, в плет
от плътска страст и духовно обединение,
карат тялото ми да потрепва от вълнение.
Всички тези мисли в нереалния ми свят
запазват будна любовта към тебе,
всички те задържат я в очакване на следващото повторение.
                                                       
                                                              (Станислав Николов ' 2006г.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...