* * *
на пошлия спомен за дните.
Предчувствана, дълго очаквана,
дарена със плът самота.
Ще сядам във тъмния кът -
досадна, загубила времето,
ще късам от думите смислите,
знам и не знам
ще шептя.
Ще гледам във тебе, замислена
за всички въпроси на тъмното
и ще мълча.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены