* * *
От тогава те търся, Любов! От тогава те няма...
Ти замръкна бездомна в съня ми... Бе кратка нощта.
От тогава те чакам, Любов... От тогава те няма...
Не заключвам съня си... Но вече догаря свещта.
Обади се, Любов! Побеляха ми нощите вече...
Почерняха ми дните... И спряха в безплодни бразди.
Ти... навярно пътуваш към мен... Но - от много далече!
Остаряха от дългото чакане всички звезди!
Обади се, Любов! От сърцето ми капе тревога...
Пожълтяха отдавна листата на всички брези...
Обади се, Любов! Нямам вече ръце... и не мога
да рисувам небе, от което се стичат сълзи!
Обади се, Любов! Аз не мога безкрайно да крия,
че съм твоя, и пазя очите си само за теб!
Само с теб на живота горчивото мога да пия...
И да бъда на вятър душата във голата степ.
Обади се, Любов! На крайпътна череша приличам...
Непознати, случайни ръце... ме обраха до плод!
Като суха Река... аз към Извора жадно се стичам...
А животът без тебе... не бих го нарекла живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
