От тогава те търся, Любов! От тогава те няма...
Ти замръкна бездомна в съня ми... Бе кратка нощта.
От тогава те чакам, Любов... От тогава те няма...
Не заключвам съня си... Но вече догаря свещта.
Обади се, Любов! Побеляха ми нощите вече...
Почерняха ми дните... И спряха в безплодни бразди.
Ти... навярно пътуваш към мен... Но - от много далече!
Остаряха от дългото чакане всички звезди!
Обади се, Любов! От сърцето ми капе тревога...
Пожълтяха отдавна листата на всички брези...
Обади се, Любов! Нямам вече ръце... и не мога
да рисувам небе, от което се стичат сълзи! ...