... Търпеливо нахлуват мечти,

побеляло е всичко от тях,

дори и усмивката

и тя е замръзнала.

Само очите горят,

разтопяват всичко по пътя си,

търсят да открият силуета,

познат от кратките сънища.

Той е близко, блести в тъмното

и се губи,

може би затова,

на фона на бялото.

Ще поискам малко топлина

от добрия приятел - южняка,

който облича дърветата

и развързва бързоногите ручеи...

И отключен, потокът ми буен

ще дотича нетърпеливо до теб,

“синьо море” - да си почине.