* * *
... Търпеливо нахлуват мечти,
побеляло е всичко от тях,
дори и усмивката
и тя е замръзнала.
Само очите горят,
разтопяват всичко по пътя си,
търсят да открият силуета,
познат от кратките сънища.
Той е близко, блести в тъмното
и се губи,
може би затова,
на фона на бялото.
Ще поискам малко топлина
от добрия приятел - южняка,
който облича дърветата
и развързва бързоногите ручеи...
И отключен, потокът ми буен
ще дотича нетърпеливо до теб,
“синьо море” - да си почине.
© Павел Грамадов All rights reserved.
