Баба

28 апр. 2021 г., 09:27

Поэзия

332 1 4

Беше моята икона...

Беше път в безпътното поле...

Беше ми закрила и прегръдка...

Топлата ръка в студа...

Беше знание без книга...

Беше жар и беше сила..

Беше тих, прекрасен сън...

Светлинката ми във тъмнината...

Приказката във съня ми...

Беше извор на любов...

Беше ми звезда в небето...

Беше ...

и сега си там...

Гледаш как от долу,

всеки ден се мъча,

твоите обувки да обуя...

Да съм нечия икона...

Да съм топлата ръка...

Да съм знание без книга...

за единствените ми...

за най-обичните!

Любовта ми скрита,

да прелея...

Да съм малкото компасче...

Да съм скришна сила...

Да съм сигурна врата...

зад която има топла,

майчина прегръдка,

а зад нея се оставя

всяка грижа на света!

Valentina N.V. (Valentina Mitova)

ValentinaMitova (Valentina Mitova)

2021-04-28T18:47:44+03:00

Да Инче, всички искаме да си имаме една такава, сигурна врата...зад която има много майчина обич и топлина - най- силната, най- сигурната! Благодаря ти❤
ИнаКалина

2021-04-28T18:04:49+03:00

"Да съм малкото компасче...
Да съм скришна сила...
Да съм сигурна врата...
зад която има топла,
майчина прегръдка,
а зад нея се оставя
всяка грижа на света!"
ValentinaMitova (Valentina Mitova)

2021-04-28T13:24:52+03:00

Благодаря Миночка❤
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-04-28T09:55:13+03:00

Много нежно и мило, има стремеж към добродетели, които правят големият живот!Хареса ми и те поздравявам!