Баба
Беше моята икона...
Беше път в безпътното поле...
Беше ми закрила и прегръдка...
Топлата ръка в студа...
Беше знание без книга...
Беше жар и беше сила..
Беше тих, прекрасен сън...
Светлинката ми във тъмнината...
Приказката във съня ми...
Беше извор на любов...
Беше ми звезда в небето...
Беше ...
и сега си там...
Гледаш как от долу,
всеки ден се мъча,
твоите обувки да обуя...
Да съм нечия икона...
Да съм топлата ръка...
Да съм знание без книга...
за единствените ми...
за най-обичните!
Любовта ми скрита,
да прелея...
Да съм малкото компасче...
Да съм скришна сила...
Да съм сигурна врата...
зад която има топла,
майчина прегръдка,
а зад нея се оставя
всяка грижа на света!
Valentina N.V. (Valentina Mitova)
© Valentina Mitova All rights reserved.
