19 сент. 2021 г., 09:55

Баклава

1.1K 2 8

 

 

      Днес имам рожден ден.

      Обичам си го, затова

      че мама прави баклава –

      сладкиш за мен необикновен.

      Сутрин, обед, на закуска,

      искам все да си я хрускам.

      А пък соса-вкусотия,

      мога цял ден да го пия.

      Тази чудна баклава

      що не взема най-накрая

      /как се прави щом не зная/

      с мойта, малката глава

      да погледам и се уча

      вярвам, че ще се науча

      баклавата как се прави.

      Мама може да добави

      още нещо, а за мен

      всеки ден ще е рожден,

      баклавата като лапам

      нищо, че ще се изцапам.

      С този мой любим сладкиш

      много съм щастлив, я виж.

      Отсега го вече знам –

      като пораста голям

      аз сладкар ще стана.

      На баклава да се наям

      няма да престана.

 

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...