Осъстваше тъй дълго ти,

че вече губех аз надежда

да зърна твоите очи,

които бързо ти покри,

загърнат в черните одежди.

Поиска ми ръката -да,

попита мога ли да чакам,

попита още докога...

Не знам  - отвърнах аз.

Без огън угасва и най-бурната страст.

Ще видим - промълви

и шпори в черния жребец заби,

понесе се нанякъде из мрака...

А аз останах за те чакам.

...

Във малкото градче,

традицията бе

да се организира бал със маски.

Избрах си черна маска,

закрила моето лице.

На бала беше доста шумно,

тълпи, веселие, игри.

Дали не беше неразумно,

помислих и сърцето ми се сви.

И аз се лутах из тълпата,

сред карнавалните лица,

с предчувствието, че

точно тук и точно днес

от тебе ще получа вест.

Познах те в миг, ти приближи.

О, чакан миг! Сълзи трептяха

и в моите и в твоите очи...

Прегърна ме, с целувка прогони страха.

Мечтите ми за родна стряха

не са така далечни вече.

Сега, до теб, аз осъзнах -

бе най-щастливата ми вечер.