3 янв. 2014 г., 10:17

Бал с маски

1.3K 0 4

Животът ни устройва с маски бал,

от този дето по веднъж се прави.

Попаднеш ли, обгръща те с воал

и щеш - не щеш, оставаш там до края.

Надяваш маската и ставаш друг -

безличен, арогантен, саркастичен.

Запазиш ли човешкото - и в миг

оставаш си сред другите различен.

Заплащаш данък проявена доброта.

Закичват ти с ръждив пирон ревера.

Останалите - маски без душа,

издават ти присъда лековерна.

Не ме вълнува кой какво избрал е,

аз данък плащам си навреме,

душата ми до днес остана цяла,

пироните си остри нося в нея.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...