Бал с маски
Животът ни устройва с маски бал,
от този дето по веднъж се прави.
Попаднеш ли, обгръща те с воал
и щеш - не щеш, оставаш там до края.
Надяваш маската и ставаш друг -
безличен, арогантен, саркастичен.
Запазиш ли човешкото - и в миг
оставаш си сред другите различен.
Заплащаш данък проявена доброта.
Закичват ти с ръждив пирон ревера.
Останалите - маски без душа,
издават ти присъда лековерна.
Не ме вълнува кой какво избрал е,
аз данък плащам си навреме,
душата ми до днес остана цяла,
пироните си остри нося в нея.
© Валентина All rights reserved.
