Балада за кошутата

LeChevalier (Тошко)
184 1919

7 окт. 2009 г., 16:56

Поэзия

629 0 4

Лесът зове ни с покой и със ласка --

пролет, в зелено и цвят той покрит е,

есен, облечен във пъстра окраска.

Думите дръзки дано ми простите,

букове древни, но считам честит е,

който сред вас замечтан се залута.

Път ще намери вървейки в следите

на грациозна и плаха кошута.

Крият мъжете под своята маска

мисли коварни дълбоко в душите.

Лесът безсилен лицата им драска --

легнал през пътя глиганът убит е.

С гордост доволно го гледат ловците --

силно обичат дъха на барута.

Ала с възторг се усмихват дори те

на грациозна и плаха кошута.

Руса принцеса със златна каляска

в замъка свой се прибираше. Трите

дами, в купето със скъпа дамаска,

на господарката шепнат в ушите:

"Вий първенство в красотата държите!" ...

... "Вижте! Там!" -- Всички ръцете си в скута

кършат, до болка завиждат жените

на грациозна и плаха кошута.

Принце! И вий като мен ще тъжите --

зная добре! -- ако бурята люта

прати ви твърде далеч от очите

на грациозна и плаха кошута!