Балада за кошутата
Лесът зове ни с покой и със ласка --
пролет, в зелено и цвят той покрит е,
есен, облечен във пъстра окраска.
Думите дръзки дано ми простите,
букове древни, но считам честит е,
който сред вас замечтан се залута.
Път ще намери вървейки в следите
на грациозна и плаха кошута.
Крият мъжете под своята маска
мисли коварни дълбоко в душите.
Лесът безсилен лицата им драска --
легнал през пътя глиганът убит е.
С гордост доволно го гледат ловците --
силно обичат дъха на барута.
Ала с възторг се усмихват дори те
на грациозна и плаха кошута.
Руса принцеса със златна каляска
в замъка свой се прибираше. Трите
дами, в купето със скъпа дамаска,
на господарката шепнат в ушите:
"Вий първенство в красотата държите!" ...
... "Вижте! Там!" -- Всички ръцете си в скута
кършат, до болка завиждат жените
на грациозна и плаха кошута.
Принце! И вий като мен ще тъжите --
зная добре! -- ако бурята люта
прати ви твърде далеч от очите
на грациозна и плаха кошута!
© Тошко All rights reserved.
