Балада за непреклонната любов

Всичко ли си казахме дотук?

Всичко ли направихме? Изглежда

думи и дела, и всеки звук

се превъртат като дълга прежда.

Ежедневието ни изцежда,

но не чух да има обич стара.

Щом окриля ни безспир надежда

любовта ни, знам, ще се повтаря.

Не постла по пътя ни памук

вълшебницата с бляскава одежда,

а не можем с теб един без друг.

Въпреки Фортуна да поглежда

нашия живот под крива вежда

няма да успее да ни скара.

Малката ни сила ни повежда

и любовта ни, знам, ще се повтаря.

Блъска пак по нас с невидим чук

злобата, която все наврежда.

Не веднъж разцепи страшен плуг

влюбени сърца и ни развежда

подлият език. Ала не свежда

обичта глава и не изгаря.

Искрена душа душа зарежда

и любовта ни, знам, ще се повтаря.

Всичко ли е същото дотук?

И също да е, живо е. Под пара

Продължаваме един до друг

и любовта ни, знам, ще се повтаря.