26 июн. 2022 г., 21:57

Балада за несбъдването

633 0 0

Дъжд, мил Случайнико,

                               баладийно ще те извая

на любовта, колкото теб просъществувала,

                                                        с файла.

 

Преотмечтана, едва недозачеркната,

чудом яви ми се - не е за вярване.

Бог ли, самият, с черти от лицето ѝ

     написа ми: "Вярна с оригинала".

 

Бе вещество от метеор, съвършено естествена

(откъде ли такава се найде?).

Ах, лобираше лудо за нея в сърцето

                                         дивната ми изненада.

 

Бях довел я по спешност

                                          при старата ми майка,

Пръсна здраве, отдавна забравило

                                                        болната стая,

с парфюм лекарствен.

 

Визитата ѝ - професионално перфектна

- бе вече минало свършено време.

Визитката в погледа ѝ за начало ми обещаваше

                                романтики с продължения.

 

Изпращах я дълго и дързостно

                           до нейната поликлиника.

Тя свойта младост профукана,

               аз възрастта си куха проклинах.

 

Цялото мое небе бях ѝ снел в чадъра си

- да е страж над икона.

И да стигат, усилени, само до нея

                              думи от лексикона му.

 

После стълбището препречихме

(заобикаляха ни потоци негодувания).

Един  познат мой от упор я зърна

                                    и ...  завидя ми.

 

Бяхме се сякаш намерили,

след игра в гора за изгубване.

Кой хищник ни похити, срещу какво

ни изтъргува?

 

... Изначално наваксвахме,

в скороговорка говорехме - несъразмерно.

Един още пеещ часовник за нас бе изпаднал

от Времето-мародер.

 

... Бе лъч-пролука.

Пак сме си осъдените

на любов виртуална, бездавностно.

Без право на ничий протест и сезиране,

без инстанция за обжалване.

.................................................................

 

... Всичкото черно горчило ли на света

се е побрало в микрочипа си -

                                          моята бенка?

Все накрая ли ни се мерва за малко

нещо истински хубаво - като на

                                          погребение?

.................................................................

 

... Дъжд, Случайнико мил ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...