26 jun 2022, 21:57

Балада за несбъдването

  Poesía
627 0 0

Дъжд, мил Случайнико,

                               баладийно ще те извая

на любовта, колкото теб просъществувала,

                                                        с файла.

 

Преотмечтана, едва недозачеркната,

чудом яви ми се - не е за вярване.

Бог ли, самият, с черти от лицето ѝ

     написа ми: "Вярна с оригинала".

 

Бе вещество от метеор, съвършено естествена

(откъде ли такава се найде?).

Ах, лобираше лудо за нея в сърцето

                                         дивната ми изненада.

 

Бях довел я по спешност

                                          при старата ми майка,

Пръсна здраве, отдавна забравило

                                                        болната стая,

с парфюм лекарствен.

 

Визитата ѝ - професионално перфектна

- бе вече минало свършено време.

Визитката в погледа ѝ за начало ми обещаваше

                                романтики с продължения.

 

Изпращах я дълго и дързостно

                           до нейната поликлиника.

Тя свойта младост профукана,

               аз възрастта си куха проклинах.

 

Цялото мое небе бях ѝ снел в чадъра си

- да е страж над икона.

И да стигат, усилени, само до нея

                              думи от лексикона му.

 

После стълбището препречихме

(заобикаляха ни потоци негодувания).

Един  познат мой от упор я зърна

                                    и ...  завидя ми.

 

Бяхме се сякаш намерили,

след игра в гора за изгубване.

Кой хищник ни похити, срещу какво

ни изтъргува?

 

... Изначално наваксвахме,

в скороговорка говорехме - несъразмерно.

Един още пеещ часовник за нас бе изпаднал

от Времето-мародер.

 

... Бе лъч-пролука.

Пак сме си осъдените

на любов виртуална, бездавностно.

Без право на ничий протест и сезиране,

без инстанция за обжалване.

.................................................................

 

... Всичкото черно горчило ли на света

се е побрало в микрочипа си -

                                          моята бенка?

Все накрая ли ни се мерва за малко

нещо истински хубаво - като на

                                          погребение?

.................................................................

 

... Дъжд, Случайнико мил ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...