26 jun 2022, 21:57

Балада за несбъдването 

  Poesía
374 0 0

Дъжд, мил Случайнико,

                               баладийно ще те извая

на любовта, колкото теб просъществувала,

                                                        с файла.

 

Преотмечтана, едва недозачеркната,

чудом яви ми се - не е за вярване.

Бог ли, самият, с черти от лицето ѝ

     написа ми: "Вярна с оригинала".

 

Бе вещество от метеор, съвършено естествена

(откъде ли такава се найде?).

Ах, лобираше лудо за нея в сърцето

                                         дивната ми изненада.

 

Бях довел я по спешност

                                          при старата ми майка,

Пръсна здраве, отдавна забравило

                                                        болната стая,

с парфюм лекарствен.

 

Визитата ѝ - професионално перфектна

- бе вече минало свършено време.

Визитката в погледа ѝ за начало ми обещаваше

                                романтики с продължения.

 

Изпращах я дълго и дързостно

                           до нейната поликлиника.

Тя свойта младост профукана,

               аз възрастта си куха проклинах.

 

Цялото мое небе бях ѝ снел в чадъра си

- да е страж над икона.

И да стигат, усилени, само до нея

                              думи от лексикона му.

 

После стълбището препречихме

(заобикаляха ни потоци негодувания).

Един  познат мой от упор я зърна

                                    и ...  завидя ми.

 

Бяхме се сякаш намерили,

след игра в гора за изгубване.

Кой хищник ни похити, срещу какво

ни изтъргува?

 

... Изначално наваксвахме,

в скороговорка говорехме - несъразмерно.

Един още пеещ часовник за нас бе изпаднал

от Времето-мародер.

 

... Бе лъч-пролука.

Пак сме си осъдените

на любов виртуална, бездавностно.

Без право на ничий протест и сезиране,

без инстанция за обжалване.

.................................................................

 

... Всичкото черно горчило ли на света

се е побрало в микрочипа си -

                                          моята бенка?

Все накрая ли ни се мерва за малко

нещо истински хубаво - като на

                                          погребение?

.................................................................

 

... Дъжд, Случайнико мил ...

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??