Балада за несбъдването
Дъжд, мил Случайнико,
баладийно ще те извая
на любовта, колкото теб просъществувала,
с файла.
Преотмечтана, едва недозачеркната,
чудом яви ми се - не е за вярване.
Бог ли, самият, с черти от лицето ѝ
написа ми: "Вярна с оригинала".
Бе вещество от метеор, съвършено естествена
(откъде ли такава се найде?).
Ах, лобираше лудо за нея в сърцето
дивната ми изненада.
Бях довел я по спешност
при старата ми майка,
Пръсна здраве, отдавна забравило
болната стая,
с парфюм лекарствен.
Визитата ѝ - професионално перфектна
- бе вече минало свършено време.
Визитката в погледа ѝ за начало ми обещаваше
романтики с продължения.
Изпращах я дълго и дързостно
до нейната поликлиника.
Тя свойта младост профукана,
аз възрастта си куха проклинах.
Цялото мое небе бях ѝ снел в чадъра си
- да е страж над икона.
И да стигат, усилени, само до нея
думи от лексикона му.
После стълбището препречихме
(заобикаляха ни потоци негодувания).
Един познат мой от упор я зърна
и ... завидя ми.
Бяхме се сякаш намерили,
след игра в гора за изгубване.
Кой хищник ни похити, срещу какво
ни изтъргува?
... Изначално наваксвахме,
в скороговорка говорехме - несъразмерно.
Един още пеещ часовник за нас бе изпаднал
от Времето-мародер.
... Бе лъч-пролука.
Пак сме си осъдените
на любов виртуална, бездавностно.
Без право на ничий протест и сезиране,
без инстанция за обжалване.
.................................................................
... Всичкото черно горчило ли на света
се е побрало в микрочипа си -
моята бенка?
Все накрая ли ни се мерва за малко
нещо истински хубаво - като на
погребение?
.................................................................
... Дъжд, Случайнико мил ...
© Вълчо Шукерски All rights reserved.
