Балада за самотното момиче

Поэзия » Любовная

973 4 12

Тя си нямаше никого... Нито момче,

нито пейка, закътана в парка.

От цветя си оплете самичка венче,

като истинска малка русалка...

Тя си нямаше никого... Беше сама.

Като мъничко цвете в тревата,

като бърза и плаха тревожна сърна...

И прегръщана само от вятър...

Тя си нямаше никого... Беше веднъж,

ей така - във съня, както спеше -

по челото целуна я слънцето с лъч...

Бе прекрасно!...Божествено беше!...

И в съня си видя тя до себе си мъж,

от мечтите й сякаш изплувал...

Под дъжда крачат двама във Бърнсова ръж...

Той я гушва и нежно целува...

Тя си нямаше нищичко…Само съня

и мига, в който Той я прегърна…

Във зори си постави венче от цветя

и в русалка за миг се превърна…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Благодаря на всички, които бяха тук и коментираха!...
Ицо, да, повечето от нещата, които публикувам, са писани в по-ранен период, сега просто им давам право на нов живот. Колкото до това, че не си чел досега Робърт Бърнс, никога не е късно да го направиш. Той е един прекрасен поет и стиховете му ще ти доставят огромно удоволствие...

2016-11-25T07:49:53+02:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Много ми хареса,светло ми е.Поздрави!

2016-11-24T20:43:17+02:00
Tita_Marello (Тита)

Една от най - красивите и топли творби, които съм чела!

2016-11-24T12:29:59+02:00
Веси_Еси (Еси)

Аплодисменти и поздравления и от мен!

2016-11-24T10:33:28+02:00
rumbic (Руми)

Прекрасно е, Роби! Докосващо!
Поздравявам те!

2016-11-24T10:18:23+02:00