Балада за самотното момиче
Тя си нямаше никого... Нито момче,
нито пейка, закътана в парка.
От цветя си оплете самичка венче,
като истинска малка русалка...
Тя си нямаше никого... Беше сама.
Като мъничко цвете в тревата,
като бърза и плаха тревожна сърна...
И прегръщана само от вятър...
Тя си нямаше никого... Беше веднъж,
ей така - във съня, както спеше -
по челото целуна я слънцето с лъч...
Бе прекрасно!...Божествено беше!...
И в съня си видя тя до себе си мъж,
от мечтите й сякаш изплувал...
Под дъжда крачат двама във Бърнсова ръж...
Той я гушва и нежно целува...
Тя си нямаше нищичко…Само съня
и мига, в който Той я прегърна…
Във зори си постави венче от цветя
и в русалка за миг се превърна…
© Роберт All rights reserved.
