Балада за самотното момиче
Тя си нямаше никого... Нито момче,
нито пейка, закътана в парка.
От цветя си оплете самичка венче,
като истинска малка русалка...
Тя си нямаше никого... Беше сама.
Като мъничко цвете в тревата,
като бърза и плаха тревожна сърна...
И прегръщана само от вятър...
Тя си нямаше никого... Беше веднъж,
ей така - във съня, както спеше -
по челото целуна я слънцето с лъч...
Бе прекрасно!...Божествено беше!...
И в съня си видя тя до себе си мъж,
от мечтите й сякаш изплувал...
Под дъжда крачат двама във Бърнсова ръж...
Той я гушва и нежно целува...
Тя си нямаше нищичко…Само съня
и мига, в който Той я прегърна…
Във зори си постави венче от цветя
и в русалка за миг се превърна…
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса,светло ми е.Поздрави!
-
Една от най - красивите и топли творби, които съм чела!
-
Аплодисменти и поздравления и от мен!
-
Прекрасно е, Роби! Докосващо!
Поздравявам те! -
Съжалявам за грешката, просто никога не съм чел Бърнс и затова го сбърках със Селинджър, какво да правиш, необразованост
-
Чудесно!
-
Нежно и тъжно....само ти можеш толкова дълбоко да уловиш душата на самотата...
-
Любимо!
-
Страхотен стих, друже! Благодаря за удоволствието да прочета!
-
Прекрасно е, Роби! Бурни аплодисменти!
-
Роби, нали не е възможно всеки ден да пишеш такива прекрасни стихове, просто няма такава производителност. Предполагам че те са плод на дългогодишен труд и сега просто ги публикуваш едно по едно. А вметката със "Спасителя в ръжта" определено е попадение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ицо, да, повечето от нещата, които публикувам, са писани в по-ранен период, сега просто им давам право на нов живот. Колкото до това, че не си чел досега Робърт Бърнс, никога не е късно да го направиш. Той е един прекрасен поет и стиховете му ще ти доставят огромно удоволствие...