rudin (Иван Христов)
865 1445
23 апр. 2012 г., 12:01

Балада за синьото момче 

  Поэзия » Оды и поэмы
1016 0 16

В брега на синята река

в селцето китно, сред лъките,

момче с пречупени крака

със патерици тика дните.

 

Загледа ли отсрещен бряг,

тя всеки път му се явява:

покрита с люспи, в ракитак,

една русалка изпълзява.

 

Преплувало би таз река

момчето младо - да я зърне,

ако сакатите крака 

обратно могат да го върнат.

 

Премрежило добри очи,

то дълго с нея си говори -

докато мрак я заличи

и сетния контур разтвори...

 

Но синеокото момче

веднъж загуби се за месец.

Лежало бе в едно градче

краката там да му наместват.

 

Завърна се на собствен ход, 

без патерици - птичка синя -

и дълго взира поглед-зов

отсреща, в рехавата тиня.

 

Уви, не виждаше се там

русалката пред речни двери.

Друг момък с думата "Сезам"

навярно ключа бе намерил...

 

Тече си синята река,

ветрец в тръстиките препуска.

Момчето имаше крака -

загубило бе дар да чувства.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??