Балада за синьото момче
В брега на синята река
в селцето китно, сред лъките,
момче с пречупени крака
със патерици тика дните.
Загледа ли отсрещен бряг,
тя всеки път му се явява:
покрита с люспи, в ракитак,
една русалка изпълзява.
Преплувало би таз река
момчето младо - да я зърне,
ако сакатите крака
обратно могат да го върнат.
Премрежило добри очи,
то дълго с нея си говори -
докато мрак я заличи
и сетния контур разтвори...
Но синеокото момче
веднъж загуби се за месец.
Лежало бе в едно градче
краката там да му наместват.
Завърна се на собствен ход,
без патерици - птичка синя -
и дълго взира поглед-зов
отсреща, в рехавата тиня.
Уви, не виждаше се там
русалката пред речни двери.
Друг момък с думата "Сезам"
навярно ключа бе намерил...
Тече си синята река,
ветрец в тръстиките препуска.
Момчето имаше крака -
загубило бе дар да чувства.
© Иван Христов All rights reserved.
