8 дек. 2014 г., 17:34

Балада за старата бяла кола

655 0 0


Балада за старата бяла кола

На тротоара,

в пълна немара,

на сянка под старо дърво,

стои изоставено

от всички забравено

подобие на возило.

 

И няма значение

за новото време

марката – бивша и тя,

днес кой ти разбира

и кой ли се спира

пред стара съветска кола.

 

Не правим реклама,

но няма измама –

на тротоара така,

захвърлена, прашна

в забвение страшно

изгнива жигула една.

 

Наръфани джанти,

увиснали панти

и ламарини в ръжда.

Тук не само лугата

има заслуга,

но и човешка ръка.

 

Кой минал край нея

отпорил и взел е

по нещо ей тъй - за адет -

и тази харесвана

нявга принцеса

днес скелет е станала клет.

 

Проклинат мнозина,

оттам като минат,

че от години така

на тротоара,

ненужна и стара,

прави задръстване тя.

 

А някога с песен,

лебед понесен,

била е в щастливите дни,

щом младите пръсти,

умели, чевръсти,

отваряли двете врати.

 

И в унес летяла,

в обич събрала

сто коня, две млади сърца,

отзад на седалките

гукали  малките

възторжени, сладки деца…

 

Ех , всичко мени се

и няма май смисъл -

кой вечно останал е млад!

Човекът  осъден

на тленност ще бъде,

колата пък стара - на скраб!

 

Днес достолепните

старци приветно

изпращат пак внуци с коли,

към Запад подгонили

триста вихрени коня -

жигулата тъжно мълчи…

 

Но щом и последният

трамвай кротко легне

в депото да чака зора,

от сянката тъмна,

преди да се съмне,

измъква се бяла кола.

 

Дими тротоарът

в бензинени пари –

тя бърза, че чака я път.

Децата я чакат –

там нейде оттатък –

в сън, в спомен да дойде при тях.

 

Тя стръвно препуска,

за миг не изпуска

кормилото старо, добро.

Жигулката малка,

ръждясала, жалка

ще бъде с тях вечно, до гроб.

 

И страшна май сила

у себе си скрила е

тази семейна кола,

че граници чужди,

за „малките” в нужда

всяка нощ прекосява сама.

 

А сутрин спокойно,

пак тихо, достойно

на тротоара ще спре

и сянка отгоре й

дървото ще стори,

в сън спомен да й изплете.

Ден с нощ се сменява,

но вечна остава

на поста, макар в самота,

колата видение -

на три поколения

трасирала път през света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...