8.12.2014 г., 17:34

Балада за старата бяла кола

653 0 0


Балада за старата бяла кола

На тротоара,

в пълна немара,

на сянка под старо дърво,

стои изоставено

от всички забравено

подобие на возило.

 

И няма значение

за новото време

марката – бивша и тя,

днес кой ти разбира

и кой ли се спира

пред стара съветска кола.

 

Не правим реклама,

но няма измама –

на тротоара така,

захвърлена, прашна

в забвение страшно

изгнива жигула една.

 

Наръфани джанти,

увиснали панти

и ламарини в ръжда.

Тук не само лугата

има заслуга,

но и човешка ръка.

 

Кой минал край нея

отпорил и взел е

по нещо ей тъй - за адет -

и тази харесвана

нявга принцеса

днес скелет е станала клет.

 

Проклинат мнозина,

оттам като минат,

че от години така

на тротоара,

ненужна и стара,

прави задръстване тя.

 

А някога с песен,

лебед понесен,

била е в щастливите дни,

щом младите пръсти,

умели, чевръсти,

отваряли двете врати.

 

И в унес летяла,

в обич събрала

сто коня, две млади сърца,

отзад на седалките

гукали  малките

възторжени, сладки деца…

 

Ех , всичко мени се

и няма май смисъл -

кой вечно останал е млад!

Човекът  осъден

на тленност ще бъде,

колата пък стара - на скраб!

 

Днес достолепните

старци приветно

изпращат пак внуци с коли,

към Запад подгонили

триста вихрени коня -

жигулата тъжно мълчи…

 

Но щом и последният

трамвай кротко легне

в депото да чака зора,

от сянката тъмна,

преди да се съмне,

измъква се бяла кола.

 

Дими тротоарът

в бензинени пари –

тя бърза, че чака я път.

Децата я чакат –

там нейде оттатък –

в сън, в спомен да дойде при тях.

 

Тя стръвно препуска,

за миг не изпуска

кормилото старо, добро.

Жигулката малка,

ръждясала, жалка

ще бъде с тях вечно, до гроб.

 

И страшна май сила

у себе си скрила е

тази семейна кола,

че граници чужди,

за „малките” в нужда

всяка нощ прекосява сама.

 

А сутрин спокойно,

пак тихо, достойно

на тротоара ще спре

и сянка отгоре й

дървото ще стори,

в сън спомен да й изплете.

Ден с нощ се сменява,

но вечна остава

на поста, макар в самота,

колата видение -

на три поколения

трасирала път през света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...