Балада за твоята душа
И не от любопитство, не насила,
за тебе всичко искам да узная.
Каквото ми дариш това е, мила,
мъничко съкровище от Рая.
И няма да те лъжа, ще призная
каквото пожелаеш. В теб душата
не бих я осквернил. За теб ридая...
Лелея аз да чувствам в теб жената.
Пренежната ти доброта обвила,
живота ми до устремна омая,
тъй неведнъж безценно е открила
и ще открива любовта в Безкрая.
Преди се гърчех в празната си стая
незнаещ нищо, тук, за Небесата.
Не знаех как от обич да мечтая.
Лелея аз да чувствам в теб жената.
О, покажи ми творческата жила -
и пламък чист от огън да извая!
Откакто вяра в мен си потопила
все черпя жар от твоята обая.
Със светлината ти безспир дълбая
неволята и стене тъмнината
и името ти славно величая.
Лелея аз да чувствам в теб жената.
Да бъда твой, това ще обещая.
Душата ти чертае ми съдбата.
Сърцето ти с любов ще увенчая...
Лелея аз да чувствам в теб жената.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
