2 мар. 2008 г., 23:03

Баланс

803 0 7
Понякога е трудно да вървим,
препъваме се, губим се в мъглата.
Дори по пътя ние да се заблудим,
ще ни дадат посоката сърцата.

Танцувайки, ходим по тънко въже,
балансът запазваме - ляво и дясно.
Пристъпваме леко с уморени нозе,
намерим ли центъра, става ни ясно.

Няма в живота изгубени дни,
тъгата и мъката също са ценни.
Усетиш ли нещо във теб да боли,
след болката идва любов, непременно.

Усмивка ми дай, ще изчезне мъглата,
погледни ме за миг с очите блестящи.
Отново ще тръгнем със вяра в сърцата,
по пътя напред, към бленувано щастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • "Няма в живота изгубени дни,
    тъгата и мъката също са ценни.
    Усетиш ли нещо във теб да боли,
    след болката идва любов, непременно." Хареса ми, поздрави !
  • Отново да поемем
    по пътят ни тежък
    обич ще вземем
    в животът ни крехък ...

    Усмихна ме ..
  • Даааааааааааа!Прекрасен стих-усмихна ме!Благодаря!поздрав!
  • Хубаво казано!
    Много ми хареса! с обич, Йордан.
  • Знам,gerrda,знам...Ама така ми дойде,така го написах.И аз усетих тази аритмия,но реших да си го оставя така Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...