Балкански Робинзон

Балкански
Робинзон

 

Сънувам

изплувам

от вечност

пътувам

нагоре

нагоре

напред.

А слънце

къс

светъл

далече

е вече

и сякаш

е кубче

от лед.

На въздух

опасно

стихията

властва

ужасна

върлува

война.

Битува

не струва

защо

съществува

опушва

бездушно

деня.

От мини

делфини

загиват

дузини

и риби

с кореми

димят.

И чайки

и майки

деца

запетайки

над трупове

мъртви

пищят.

Ахтопол

е топъл

и с вопъл

потопът

разнася

зараза

и смрад.

На север

на запад

и пътят

е кратък

цунами

вулкани

кипят.

И бомби

зенитни

прелитат

налитат

избухват

осколки

фугас.

Брегът

в катакомби

пустинята

Гоби

е станал

добрият

Бургас.

Совалки

бухалки

и куп

залъгалки

театър

и вятър

устат.

Арена

зелена

трева

изгорена

хайверите

чер

дубликат.

Човекът

от пясък

мири

в светски

блясък

разнищен

живот

със смъртта.

Последен

победен?

е маршът му

беден

на кули

богат

на гета.

Морето

нахлува

пътува

пътува

син

луд

пасажер

без билет.

И стига

до Сливен

с наливен

наивен

коктейлно

завихрен

балет.

Дървета

полета

фасади

на сгради

се сриват

в пастта му

със звън.

А врачката

в пачка

с прокоба

от гроба

обръща се

гърбом

насън.

И Рила

и Пирин

Родопите

остров

след двайсет

след трийсет

след век.

И злостен

залостен

сред дюни

в самуми

маймуна

без разум

човек.

 

Събуждам се

свидно

привидно

безрибно

спокойно

безбойно

море.

Войната

картечна

дано не е

вечна

далечна

все още…

добре.

 

---

  Третото ми стихотворение, което участва в конкурса „Морето“ 2025 на Сдружение „Лумен“ и не спечели награда.