Балкански Робинзон
Балкански
Робинзон
Сънувам
изплувам
от вечност
пътувам
нагоре
нагоре
напред.
А слънце
къс
светъл
далече
е вече
и сякаш
е кубче
от лед.
На въздух
опасно
стихията
властва
ужасна
върлува
война.
Битува
не струва
защо
съществува
опушва
бездушно
деня.
От мини
делфини
загиват
дузини
и риби
с кореми
димят.
И чайки
и майки
деца
запетайки
над трупове
мъртви
пищят.
Ахтопол
е топъл
и с вопъл
потопът
разнася
зараза
и смрад.
На север
на запад
и пътят
е кратък
цунами
вулкани
кипят.
И бомби
зенитни
прелитат
налитат
избухват
осколки
фугас.
Брегът
в катакомби
пустинята
Гоби
е станал
добрият
Бургас.
Совалки
бухалки
и куп
залъгалки
театър
и вятър
устат.
Арена
зелена
трева
изгорена
хайверите
чер
дубликат.
Човекът
от пясък
мири
в светски
блясък
разнищен
живот
със смъртта.
Последен
победен?
е маршът му
беден
на кули
богат
на гета.
Морето
нахлува
пътува
пътува
син
луд
пасажер
без билет.
И стига
до Сливен
с наливен
наивен
коктейлно
завихрен
балет.
Дървета
полета
фасади
на сгради
се сриват
в пастта му
със звън.
А врачката
в пачка
с прокоба
от гроба
обръща се
гърбом
насън.
И Рила
и Пирин
Родопите
остров
след двайсет
след трийсет
след век.
И злостен
залостен
сред дюни
в самуми
маймуна
без разум
човек.
Събуждам се
свидно
привидно
безрибно
спокойно
безбойно
море.
Войната
картечна
дано не е
вечна
далечна
все още…
добре.
Третото ми стихотворение, което участва в конкурса „Морето“ 2025 на Сдружение „Лумен“ и не спечели награда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
