Балканско сърце
Имаш много лица, моя древна земя,
ту си горда – ту скършена птица,
ту юмрук във пръстта - ту гранитна скала,
ту сълза във око на девица.
Все им даваш на чуждите: вяра, пари,
хляб и песен, и мелнишко вино,
но едно ти остана от славните дни –
твойто звучно и хубаво име.
Мила моя, с излъгани сини мечти,
чуй вика ми: На теб не прилича
все от страх да се кланяш или да мълчиш!
Опомни се, била си царица!
С тежки дарове: бисер, злато и атлаз,
чест купуваха в теб враговете ти.
Днес недей да приличаш, Родино, на тях,
не продавай на търг синовете си!
В мир и обич живей със славяните днес,
отвори на когото потропа.
Имаш гордо и щедро балканско сърце,
просто ти си отдавна в Европа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Атанасова Все права защищены
