3 авг. 2012 г., 11:49
Балканско сърце
745
0
1
Имаш много лица, моя древна земя,
ту си горда – ту скършена птица,
ту юмрук във пръстта - ту гранитна скала,
ту сълза във око на девица.
Все им даваш на чуждите: вяра, пари,
хляб и песен, и мелнишко вино,
но едно ти остана от славните дни –
твойто звучно и хубаво име.
Мила моя, с излъгани сини мечти,
чуй вика ми: На теб не прилича
все от страх да се кланяш или да мълчиш!
Опомни се, била си царица! ...
ту си горда – ту скършена птица,
ту юмрук във пръстта - ту гранитна скала,
ту сълза във око на девица.
Все им даваш на чуждите: вяра, пари,
хляб и песен, и мелнишко вино,
но едно ти остана от славните дни –
твойто звучно и хубаво име.
Мила моя, с излъгани сини мечти,
чуй вика ми: На теб не прилича
все от страх да се кланяш или да мълчиш!
Опомни се, била си царица! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Даниела Атанасова Все права защищены
Предложения
-
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
-
Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
-
Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
