Имаш много лица, моя древна земя,
ту си горда – ту скършена птица,
ту юмрук във пръстта - ту гранитна скала,
ту сълза във око на девица.
Все им даваш на чуждите: вяра, пари,
хляб и песен, и мелнишко вино,
но едно ти остана от славните дни –
твойто звучно и хубаво име.
Мила моя, с излъгани сини мечти,
чуй вика ми: На теб не прилича
все от страх да се кланяш или да мълчиш!
Опомни се, била си царица! ...