Имаш много лица, моя древна земя,

ту си горда – ту скършена птица,

ту юмрук във пръстта -  ту гранитна скала,

ту сълза във око на девица.

Все им даваш на чуждите: вяра, пари,

хляб  и песен, и мелнишко вино,

но едно ти остана от славните дни –

твойто звучно и хубаво име.

Мила моя, с излъгани сини мечти,

чуй вика ми: На теб не прилича

 все от страх да се кланяш или да мълчиш!

Опомни се, била си царица!

С тежки дарове: бисер, злато и атлаз,

чест купуваха в теб враговете ти.

Днес недей да приличаш, Родино, на тях,

не продавай на търг синовете си!

В мир и обич живей със славяните днес,

отвори на когото потропа.

Имаш гордо и  щедро балканско сърце,

просто ти си отдавна в Европа.