7 февр. 2007 г., 23:59

Балувай

753 0 6
Балувай

Полекувай ме с устни.
Вълшебни..
Поцелувай в нощта.
Ще притихна, в теб сгушена.
Омагьосана цяла.
И гальовна, и тиха ще спя.
Като ново начало –
събуди ме с усмивка
и с песен...
с ласка топла пред изгрева...
Уморена?...
Цял живот все щастливката.
Вечно тебе съм искала.
Преди време,
не помниш ли,
ти изпрати ми зимата?
Да я стопля със дъх.
Да я пратя със зов.
И луна теменужена
да ми върне любов.
Обречи ме на лятото
и във юлския пек,
на глухарчето – в златото,
аз те виждам човек,
дето с нежна утеха,
само с мисъл дори
и да няма пътека
ще пребродиш гори.
И избухвам със сила
в ярък есенен плам.
Докога ли?...
Пролетта ми е мила.
Връщам я. Чакам я.
Още имам! Ще дам!

07. 02. 2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...